09.09.2017 | Здравейте, пак съм аз – Миа!

Във времето, когато бях още човек от плът и кръв, не беше всичко така ярко и уютно както днес. Мебелите бяха доста интересни и, смея да кажа, готини – ценя чарът на отминалото време и днес, в 21-ви век. Но луксът, да имаш собствена спалня, за повечето хора тогава е бил почти непостижим.

Едно от любимите ми неща беше да спя. Като тук искам да подчертая, че съвсем не бях мързелива. Но именно спането е едно от нещата, които най-много ми липсват в амплоато ми на дух. Е, честно си признавам, че в мързеливото въргаляне из възглавниците на този свят, съм си професионалистка!


 

Бях голяма късметлийка тогава. Работех като домашна прислужница в едно имение, а стопанина беше невъобразимо богат и много щедър. Имах си собствена спалня и спах на чисти чаршафи (да, малко поизносени, но пък чисти). Много от моите приятелки, които работеха същото, нямаха това щастие. Една от тях трябваше да спи в таванското помещение (тогава помещенията бяха с високи тавани и някои стопани пристрояваха малки помещения за прислугата). Други пък си правиха постеля на земята в кухнята или на там, където най-често работят.  Ужасно, не мислите ли? Ситуацията се промени през 19-ти век, когато вече имаше жилища и за семействата от средната класа. 
 


Видът на спалното помещение също се е променил. В моето пътуване през времето и пространството разбрах, че декорацията на спалнята до голяма степен отразява същността на нейния обитател. Някои предпочитат по-скромно и семпло, други обсипват стаята с цветенца и безброй цветни акценти. Трети подчертават дивото в себе си, като залагат на животински десени. Като цяло спалнята отдавна не е просто място, в което спиш, а твоето интимно и релаксиращо пространство. 




Все така жизнена,

Ваша Миа